Париж е моят град.
Basilique du Sacré-Cœur - винаги се качвам по стъпалата отзад, минавам покрай женския манастир от времето на Анри IV и влизам вътре. А вътре е приказно, най-хубаво е когато монахините пеят, можеби това са и едно от най-умните жени, които съм срещала.
Вечер от там се виждат най-добре светлините на Париж и Айфеловата кула ... и тръгваш надолу по малките улички, спираш в някое бистро, бутилка вино и останалото е история и култура.
Снимката е моя, контраста на черното небе и белия камък и Жана Д'Арк и този техен светец, дето му отсекли главата.
Много е хубаво и трябва да се преживее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар