3 март

"Бой за Шипка", худ. Димитър Гюдженов


“През Балкана”, худ. Цвятко Дочев

На 3 март България празнува своето Освобождение от петвековна османска власт. На този ден преди 132 години в Сан Стефано край Истанбул е подписан мирен договор, с който се слага край на Руско-турската война от 1877 – 78 г.



Санстефанският договор, с който завършва войната, предвижда в границите на българската държава да бъдат включени земи, населени предимно с българи. Договорът обаче е предварителен и предстои да бъде съгласуван с Великите сили. А те не искат да допуснат създаването на голяма славянска държава на Балканите. На свикания през лятото на 1878 г. в Берлин конгрес на Великите сили Санстефанският договор е ревизиран. След ревизията Северна България и Софийски окръг образуват Княжество България. Земите на юг от Стара планина стават автономна провинция в рамките на Османската империя под името Източна Румелия. Земите в Македония и Одринска Тракия са върнати под пряката власт на султана. Така националното обединение се превръща в кауза на българското общество.

Първата блестящо проведена и безкръвна стъпка в тази посока е Съединението на Кяжество България и Източна Румелия в 1885 г. През следващия век страната ни се включва в няколко войни в името на тази кауза. Има успехи, преживява и катастрофи. Освобождението обаче дава мощен тласък на нейното развитие и модернизация:

Българската държава е създадена по европейски образец: има Конституция, има Народно събрание, политическа система, икономика, която действа по типично европейски начин.

През 1878-ма година постепенно започва изграждането на една малка, модерна европейска държава в югоизточната част на континента. И всичко, което правят българските правителства, е в тази посока. Дори ако вземете каузата за национално обединение, тя също е подчинена на една модерна за онази епоха идея, каквато е нацията, на представата и надеждата, че една нация може да живее в самостоятелна държава.