Диана Експрес
И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя...
Дъжд!
Дъжд няма да вали.
Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го няма,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!
Дъждовен ден
Денят студен е, мрачен, сив.
Дъждът вали сред вятър див.
Лоза се вкопчва в ронливата стена,
но падат в бурята мъртвите листа.
А денят е мрачен, сив.
Животът - мрачен, хладен, сив.
Дъждът вали, дъждът е див.
И мисли лутат се в миналото пак,
но гинат млади надеждите ни в мрак.
А животът - мрачен, сив.
Замълчи сърце! Не роптай!
След дъжда пак слънце сияй.
Съдбата една е за всички нас, нали?
В живота на всеки понякога вали.
Мрачни и сиви са някои дни.
Дъждовен ден
Хенри Лонгфелоу
© Явор Димитров, превод
Мисли на Хенри Лонгфелоу
* Трудно е да разбереш кога започва любовта; по-лесно е да разбереш, че е започнала.
* Когато искаш да удариш в целта, цели се малко над нея; на всяка стрела, която лети и влияе земното притегляне.
* Когато природата остави пукантина в някой ум, тя я замазва с дебел слой самодоволство.
* Всички творим съдбата си, живеейки между стените, оградени от времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар